Лекциите събраха устойчива публика от над 100 човека и разгледаха трансформациите на публичното пространство, съдбата на жилищните комплекси и вариациите на противоречивото наследство, които създават социализма и постсоциализма. 

След Втората световна война България, освен че попада в съветската сфера на политическо влияние, е подложена на ударна модернизация, която изгражда буквално всичко около нас. Включително създава облика на повечето публични пространства в България и сериозна част от застроената среда, която организира модерния начин на живот в страната и до днес. Една от основните характеристики на периода е неговата комплексност, съчетана с характерния за следвоенната епоха силен утопичен стремеж да се построи един по-добър свят. Тази утопия, както всички други, завършва зле.