Публикации
Как пишем за архитектура?
НАН счита проучването за неделима част от проектната намеса и работи върху публикации, които анализират сложния контекст, в който съществува архитектурата днес.
Книга 01
ТОТАЛПРОЕКТ. Неудобната архитектурна модерност
Kнигата “ТОТАЛПРОЕКТ” разказва България и света след Втората световна война през архитектурата. Тя събира дългогодишни проучвания и анализи, част от които бяха показани в изложбата “ТОТАЛПРОЕКТ – Непознатата архитектурна модерност”, провела се между 29 юни и 22 август 2022 г. в Регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала”, София.
Тази книга е написана с ясното съзнание, че една епоха е в състояние да проумее постиженията и провалите на друга, по-ранна епоха, при натрупване не само на времева дистанция, но и на достатъчно познание. Колкото по-сложно, многопластово и комплексно е това познание – толкова по-добре.
Очаквайте.
Статии
Благо или бреме? Колко тежи културното наследство върху раменете и ума на един съвременен архитект, инвеститор, управник? И възможен ли е в България сър Дейвид Чипърфийлд, носителят на „Прицкер“ за 2023 г.? Засега като че ли не, предвид развитието на казуса с русенското летище в Щръклево.
„Когато правиш парламент, всеки малък детайл има политическо значение“, казва британският архитект Норман Фостър, когато описва проекта си за Райхстага в Берлин. Всъщност оригиналният проект, с който през 1992 г. той печели конкурса за ново седалище на Бундестага на обединена Германия, е съвсем различен от добре познатия ни стъклен купол рампа, достъпен за широка публика.
Изложбата “Стефка Георгиева 1923 – 2004”, която се откри на 26 юни във виенската галерия “Рингтурм” / “Ringturm”, е първа поне в 3 неща. Това е първата международна изложба, посветена на конкретен български архитект. Това е и първата международна изложба, посветена на конкретен български архитект – жена. А също и първата международна изложба, посветена на архитект от периода на социализма у нас.
Какво никой не попита главните архитекти на Москва и Белград при гостуването им в София
Есента обикновено е пълна с трескава социална активност, в резултат на която две поучителни архитектурни събития минаха относително незабелязано. През октомври в България последователно гостуваха главните архитекти на Москва и Белград Сергей Кузнецов и Милутин Фолич.
На 9 септември 2021 г. неправителствената организация „Спаси София“, активни критици на Йорданка Фандъкова, алармираха, че Столичната община възнамерява „да съсипе“ емблематичния театър „София“ в парка „Заимов“ за 10 млн. лв., като замени варовика от фасадата с пресован ламинат (HPL). Сигналът беше илюстриран със сочен колаж, който показва характерната фасада на театъра, облепена с вестници, на фона на фойерверки и една усмихната Фандъкова под ръка със заместник-кмета по културата Мирослав Боршош.
There is one famous photomontage of John Heartfield for a November 1933 issue of the Arbeiter-Illustrierte-Zeitung (AIZ).
A courtroom in Leipzig. An enormous Georgi Dimitrov is looming over a small, hands-on-hips Göring, who is angrily spitting words at him. This montage addresses the Reichstag fire trial of which the Bulgarian, then a Comintern functionary and leader of the Bulgarian Communist party, was accused, but walked away acquitted and as a world famous anti-fascist hero.
По съвместна инициатива на ИКОМОС – България, и ИКОМОС – Германия, в края на лятото в София се проведе експертна среща – форум за преосмисляне и преоценка на архитектурното и монументално наследство от социалистическия период. Идеята за подобна мащабна среща е в отговор на необходимостта от обективен и професионален поглед към темата на фона на емоционалните и силно поляризирани политически нагласи.
Както често се случва с проблемите в сферата на архитектурното наследство, общественото недоволство най-силно си проличава в пространството на социалните медии. Този път мрежите гръмнаха срещу предвидения многомилионен ремонт на театър София в парк Заимов в столицата.
Проектът предвижда подобряване на енергоефективността на сградата по европроект. По-рано през седмицата Спаси София излязоха със становище, че той предвижда „…премахване на каменната облицовка от фасадата и заменянето и с HPL плоскости (high pressure laminate), което в буквален превод означава – високо пресован ламинат…“
Още през пролетта на 2020 г. в Банско започва да се спекулира, че градът много скоро може да остане без автогара. Основното притеснение за местните тогава е вероятното отнемане на основна обществена функция за един курортен град. Тук следва обаче да се засегне и другата страна на проблема – загубата на значима сграда, притежаваща ценностни характеристики на следвоенната архитектура в България. Сградата на автогарата в Банско успешно е запазила своя автентичен дух както в екстериор, така и в интериор. Разрушаването и би било огромна загуба за културното наследство от най-новата ни история и.
Един дипломен проект към катедра „История и теория на архитектурата“ се опитва да ни убеди в архитектурните качества на един утопичен жилищен комплекс от 70-те и 80-те години на ХХ век и защо е важно неговото запазване и третиране като културна ценност. Виктория Димитрова се дипломира през миналия семестър и избира за обект на своята финална разработка един от най-интересните и най-противоречиви жилищни комплекси в столицата. Как трябва днес като архитекти да третираме най-опасния столичен квартал от 90-те?
При скорошно посещение във Варна, екипът ни забеляза, че върху сградата на хотел „Черно море“ в града са започнали строително-монтажни дейности. Множеството табели, поставени около обекта, дават информация на минувачите за бъдещия ѝ облик. Хотел „Черно море“ във Варна е едно от най-емблематичните модернистични здания в морската столица и е изградена през 60-те и 70-те години на ХХ в. Днес тя играе ролята на многоетажна пунктова сграда, която формира началото на двете главни алеи в центъра на града.
Тези дни множество медии и други независими източници съобщиха за събарянето на емблематичното за Велико Търново кино „Полтава”. Тази новина предизвика носталгични спомени във великотърновци и породи множество негативни коментари във връзка с това как опазваме ценните за обществото и архитектурната история сгради без статут на недвижима културна ценност.
Летище Русе е предоставено за безвъзмездно ползване за срок от 10 години на българската компания „Еърпорт Русе“ с решение на Общинския съвет на града по-рано тази седмица. Концесията е отдадена без търг или конкурс, а развоят на тези събития протича в кратките срокове между 19-ти и 24-ти януари. Именно тези обстоятелства събуждат съмнения в забързаните събития около обекта, който бе гласуван за недвижима културна ценност с категория „национално значение“ в края на миналата година. За случая сигнализира българската секция на Docomomo International – Международната неправителствена организация за опазване на обекти на Модерното движение.
Миналия месец бе дадено началото за конкурса за централна градска част на Добрич. Тъй като все още архитектурните конкурси у нас са рядкост, това предизвика голям интерес в професионалните кръгове. Центърът на Добрич обаче е едно забележително място – в него са събрани пластове хилядолетна история, а най-изразеният от тях се състои именно от архитектура от XX в. Разходка из мащабния център, построен за Дипломатическия корпус през 80-те години ни показва кои са неговите ценности, какво му липсва и каква е целта на конкурса.
Можете ли да си представите София без Националния дворец на културата? Монументалният архитектурно-градоустройствен ансамбъл се е превърнал в неразделна част от столицата. Като сцена на председателството на Европейския съюз тази година, пространствата му станаха обект на повишено медийно внимание. Ремонтите със съмнително качество и преди всичко премахването на монумента „1300 години България“ провокираха различни мнения у почти всеки един в българското общество.
В края на миналата година многофункционалната спортна зала „Фестивална“ отвори врати с ново име и обновена база. Наскоро в една от социалните мрежи бяха публикувани снимки от новото фасадно решение, което не е съгласувано с оригиналната архитектурна идея на сградата. Тя обаче не бива да бъде подценявана. Като един от малкото отявлени примери на брутализма у нас, залата представлява синтез между функция, конструкция и облик – рядко срещано явление в архитектурната практика.
Какъв по-хубав момент за предприемане на архитектурна разходка в наближаващия дълъг уикенд по повод Деня на независимостта на България? От доста време ми се искаше да ви разкажа за едно интересно кътче у нас, а именно Смолян – там, където архитектурата на късния модернизъм се слива с ландшафта на Родопите.
Атмосферата и архитектурния облик на град Русе са резултат от съвкупност от архитектурни пластове – пищни сгради в стила на сецесиона в централната част, модернистични къщи от ранния ХХ век, по-високи блокчета, които уплътняват градската тъкан от следвоенния период до наши дни. На този фон Крайбрежният булевард е глътка спокойствие в активния градски силует, където няколко широки равнини контактуват една с друга – кея, тихия Дунав и румънските гори отвъд.