За нас
Кои сме ние?
Ново Архитектурно Наследство е инициатива, която събира различни експерти с цел проучване, популяризиране и стратегическо развитие на архитектурата, създадена след Втората световна война.
Държим на сложните разкази, контекстуалните намеси и многопластовата градска среда.
Вярваме в културното наследство като неделима част от съвременния живот, в опазването като ресурс за устойчиво развитие и в архитектурата като социална отговорност.
Как работим?
Работим в няколко области едновременно – архитектура, културно наследство, градска среда, културен мениджмънт и комуникация.
Търсим алгоритми, които не спират, а допускат развитие и съчетават ползата за обществото и собственика с ползата за града и за сградата като архитектурна ценност.
Убедени сме, че съхранението на ценностите от новото ни архитектурно наследство ще осигури многослойност на съвременните български градове и ще опази тяхното многообразие – задължителна предпоставка за икономическото им, социално и културно развитие.
Нашите цели
Развитие и защита на ценни образци от непопулярни като културен потенциал архитектурни слоеве
Намиране на реални инструменти за развитието им
Създаване на принципи, които да навигират намесите, да доведат до адекватни реализации и така да развиват средата
Екип
Екипът на НАН
Анета
Василева
Анета е архитектурен историк, критик и публицист. Тя е доктор по история и теория на архитектурата, специализира в областта на следвоенната архитектура и опазването на архитектурното наследство и преподава в катедра „История и теория на архитектурата“ на УАСГ – София.
Анета е член на ИКОМОС България и ДОКОМОМО България, както и на Международния научен комитет за Образование и обучение на DOCOMOMO International. Тя е съосновател на WhAT Association и ГРАДОСКОП.
Емилия
Кълева
Емилия е архитект с фокус в областта на културното наследство. Тя е специализирала в ИКРОМ (Международен център за консервация и реставрация), преподава в катедра „История и теория на архитектурата“ на УАСГ – София, а докторската ѝ степен е посветена на опазването на българското следвоенно архитектурно наследство.
Емилия е експерт на ИКОМОС за световно наследство, член на Научния комитет на ИКОМОС за наследството на ХХ век (ISC20C) и член на ДОКОМОМО България.
Даяна
Николова
Даяна е архитект с опит в областта на пространственото и стратегическо планиране и интерес в сферата на културното наследство от ново и най-ново време. Завършва архитектура в УАСГ през 2012 г., а през 2016 г. – и магистърската програма по Архитектурна теория и критика в катедра „История и теория на архитектурата“. През 2018 г. е част от академията за културен мениджмънт на Гьоте институт и НБУ.
Даяна е част от екипа на общинското предприятие Софияплан и съосновател на Сдружение за градски политики (генератор на идеи, стратегии и политики за подобряване на средата в града).
Виктория
Димитрова
Виктория има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Дипломният ѝ проект е посветен на адаптивното осъвременяване на занемарения социалистически жилищен квартал Зона Б5 в София и е отличен със стипендия на името на проф. Пейо Бербенлиев. Виктория има силен интерес към дисонантното наследство и българската социалистическа архитектура.
Георги
Мърхов
Георги има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Неговият дипломен проект „Център за противоречивото наследство“ изследва мястото на премахнатия монумент “1300 години България” в София и е отличен със специалната награда на името на проф. Пейо Бербенлиев за 2018 г. Георги е автор на редица архитектурни публикации и има изявен интерес към архитектурата на България от втората половина на XX в.
Зекие
Емин
Зекие се дипломира със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство към катедра “История и теория на архитектурата”. Интересува се от архитектурата на модернизма и от взаимовръзката между архитектура, политика, общество и култура. Вярва, че разбирането и опазването на архитектурното наследство се случва чрез диалог с обществото, затова разсъждава и пише за архитектура и като автор и главен редактор в stroiinfo.com.
Ива
Хасъмска
Ива има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Дипломната ѝ работа за адаптация на комунистическия трудов лагер – Слънчев бряг край град Ловеч е отличена с първо място в конкурса за дипломни проекти на ИКОМОС – България, номиниран е за сребърен медал на RIBA и за наградата YTAA – EU Mies Award.
Никола
Янев
Никола Янев е председател на ДОКОМОМО България. Той е магистър по архитектура от университета в Шефилд и работи в сферата на опазване и преизползване на културно наследство в Англия. Магистърската му дисертация разглежда дисонантното културно наследство в България, а с магистърския си дизайн проект печели първа награда от The Society for the Protection of Ancient Buildings.
Теодора
Маданска
Теодора Маданска има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Тя получава две номинации за президентските медали на RIBA за периода на следването си. Дипломният ѝ проект се фокусира върху архитектурата на властта и изследва системата от партийно-правителствени резиденции на територията на България.
Сътрудници
Йоана Колева, Лиляна Тодорова, Йордан Йорданов, Мустафа Хайрулов, Гергана Илиева, Райя Маринова, Ваня Димитрова, Иван Пеев, Александър Игнатов, Румен Джагаров, Магдалена Андонова, Златимира Симеонова, Анабел Иванова, Йоана Каломенска
Разговори
B нaчaлoтo нa 2020 г. „Coфияплaн“ и Цeнтъpът зa нayчни изcлeдвaния и пpoeĸтиpaнe ĸъм УACГ cтapтиpaxa cъвмecтнa инициaтивa зa идeнтифициpaнe нa цeнни apxитeĸтypни пaмeтници, пocтpoeни в Cтoличнaтa oбщинa cлeд 1944 г. Биxтe ли пpeдcтaвили нaĸpaтĸo cъщнocттa и цeлитe нa изcлeдвaнeтo?
Там, където за мнозина има просто сграда, за арх. Анета Василева има тонове история. Тя преподава в УАСГ, основателка е на платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА, а сега развива фондация „Ново архитектурно наследство“, чието първо събитие е изложбата „Тоталпроект: Непознатата архитектурна модерност.“ в Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София.
Лозница притежава ценни архитектурни характеристики, които се простират от самото градоустройство на града до най-малките детайли в сградите. Важно е всичко това да бъде съхранено и запазено като свидетел на времето си и за следващите поколения, каза в интервю за БТА арх. Зекие Емин.
От края на юни обликът на лудогорското градче беше показан като един от шестте обекта в изложбата “Тоталпроект. Непознатата архитектурна модерност”, която разказва за българската архитектура през периода 1945-1989 по нов и интерактивен начин.
Прочети цялата статия.
- Какво Ви насочи към изследването на недвижимото културно наследство на миналия век?
Един конкретен сблъсък с него, по-точно с един негов изключително противоречив обект – разнопосочно известния вече монумент на връх Бузлуджа. Всъщност сега той е добре познат у нас и в чужбина с фотогеничния си полуразрушен вид, но тогава, преди около 15 години, беше по-скоро потънал в (или нарочно оставен на) забрава. Порази ме контрастът, който съществува на това място…
Коя беше Вашата първа среща с школата Баухаус?
Няма да изненадам с отговора, че беше в университета. Първата книга, която си купих като студент по архитектура беше една малка синя, квадратна книжка от 59 страници, за която не спираха да ни говорят преподавателите по моделиране, и тази книга се оказа педагогическият бележник на Паул Клее…
A new exhibition in Sofia is taking a closer look at six examples of post-war architecture in Bulgaria, from a kindergarten to a planned neighborhood and an airport, with the hope of providing answers and maybe, a whole new perspective.
If you haven’t heard of post war architecture Bulgaria, you’re probably not alone. Bulgaria’s contributions in this area are still an obscure part of the Eastern Europe architecture of the 20th century. This legacy is largely overlooked also by Bulgarians themselves.
На 22 май 2023 г. в „Гьоте институт“ ще се състои отворена лекция посветена на градския активизъм и архитектура, озаглавена „Срещу стената“. Събитието е организирано от „Гьоте институт“ и Фондация „Ново архитектурно наследство“. Как през архитектурата можем да разкажем обществото ни днес? Защо е важно да се борим за качеството на градската среда и през културното наследство? Подробности по темата разказаха арх. Анета Василева и арх. Зекие Емин.
Анета Василева, която е архитектурен историк, критик, публицист и доктор по История и теория на архитектурата, напомни в предаването „Хоризонт за вас“, че летището има и културна, а не само икономическа стойност.
„Летището в Русе е проектирано от един изключително добър русенски архитект – Йордан Бояджиев в периода 1972-76 година. То е сред най-емблематичните примери за завършен архитектурен следвоенен модернизъм.
Архитектите Анета Василева, Емилия Кълева и Зекие Емин канят на лекцията си „Gegen Die Wand“ или „Срещу стената – Градски активизъм и културно наследство“ на 22 май, от 19.00 часа, в залата за събития на Гьоте институт – София.
В очите на архитекти и урбанисти градът е фронт, а културното наследство в градската среда е линия на ожесточени битки – при това не само в България и далеч не от днес.
В България наблюдаваме активизация на гражданското общество по теми, свързани с културното наследство или със застрояването на тяхното квартално пространство, на техния град. Градският активизъм променя много. Това каза архитект Зекие Емин в предаването „Човекът на фокус“ на Радио „Фокус“.
Фондация „Ново архитектурно наследство“ съвместно с „Гьоте-институт България“ организират лекция, посветена на градския активизъм.
Основна тема на изложбата с куратори арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева и координатор арх. Даяна Николова е все още силно непознатата архитектура на България след Втората световна война, представена в контекста на тоталното изкуство на следвоенната епоха и развитието на модерността.
Обектите в изложбата са умишлено подбрани да бъдат относително непознати за широката публика, с различна функция, архитектура, стилистични особености и времева принадлежност.
Изложба „Тоталпроект“, посветена на непознатата модерна архитектура у нас, може да бъде видяна от 29 юни до 21 август 2022 г. в Белия куб на РЦСИ Топлоцентрала.
Партньорски организации
