Ново Архитектурно Наследство е инициатива за идентифициране, съхраняване, развитие и популяризиране на най-отличителни архитектурни обекти в новата ни история.
КОНТЕКСТ
Архитектурното наследство от втората половина на ХХ век предизвиква и все по-голям световен интерес и расте броят на международните инициативи, свързани с него. Още през 1991 г. Съвета на Европа издава специални “Насоки за опазване на архитектурното наследство на ХХ век“, в които препоръчва на европейските правителства да “разработят стратегии за идентифициране, опазване, възстановяване и популяризиране на архитектурата на ХХ век”. През последните десетилетия именно този архитектурен пласт е сред приоритетите на световни експертни организации като DOCOMOMO (международната организация за документиране и опазване на сградите и забележителните места на Модерното движение) и ICOMOS (международна експертна организация за опазване на културното наследство със специализиран научен комитет за наследството на ХХ век ISC20C).
България изостава драстично от тези световни процеси на съхранение, развитие и популяризиране на това ново архитектурно наследство. У нас архитектурата от ХХ век и особено от втората му половина все още е считана за сравнително “млада”, близка до нас. В резултат тя е лишена от обективна оценка и мерки за опазване и целенасочено използване, въпреки огромното количество създадени в този период обекти – сгради, публични пространства и инфраструктура. В Националния регистър на недвижимите културни ценности са вписани едва няколко обекта, изградени в страната след 1944 г. Това поставя в риск потенциално ценни образци от близкото ни архитектурно минало на територията на цялата страна.
Културна
стойност
Големите и видими сгради и комплекси, строени в България след 1944 г., обикновено са слагани под общ знаменател с етикет “соц” и “комунистическо наследство”, без да се отчита фактът, че сред тях има и ценни образци на времето си, отразяващи локално глобалните културни и архитектурни явления през ХХ век. Централизираното социалистическо строителство променя сериозно голяма част от българската обитаема среда. Бързата модернизация след Втората световна война налага нуждата от масово строителство, което произвежда не само утилитарни, но и уникални обекти. Така именно архитектурата от този период формира облика на повечето публични пространства в България и на сериозна част от застроената среда и до днес.
Това са материални свидетелства от специфичен отминал период в историята на България, който се отличава с големия мащаб на публичните си инвестиции, с постигнатите в някои случаи високи нива на архитектурно-художествен синтез, както и с отчетливата свързаност на всички етапи на проектиране и строителство – от градоустройство през архитектура до детайл. Този принцип на комплексен подход в общия случай е оставил богато наследство от качествени образци, които очакват своето признаване като архитектурно-културен потенциал. Те отдавна предизвикват сериозен туристически интерес сред български граждани и международни туристи.
Рискове
Все по-често този архитектурен слой в България е подложен на сериозни трансформации, водещи до обезличаване или разрушаване. Всички музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и все още далеч от патината на наследството от предходни периоди — като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например. Ето защо, бидейки “по-нови”, те не се възприемат като потенциално ценни и затова лесно и напоследък твърде често са застрашени от необратими реконструкции.
Възможности
Тъй като сградите от по-ново архитектурно наследство са използваеми и използвани, те имат динамични нужди от подобрения и ремонти, като например от повишаване на енергийната им ефективност. Затова предложенията за защита, създадени в рамките на проекта, предлагат режими за опазване (граници на обектите и предписания за бъдещи намеси), които се опитват от една страна да запазят ценностните характеристики на обектите, но от друга се стремят да отговорят на нуждите на техните собственици и ползватели. Стремежът е режимите да са алгоритми за устойчиво развитие, съобразено с качествата на обектите.
На дневен ред остава предизвикателството за осигуряване на достатъчно средства за опазването и поддръжката на паметниците на културата по справедлив за обществото начин. Това предизвикателство е валидно за всеки един исторически период и инициативата “Ново архитектурно наследство” цели не само да добави нови образци, които само формално да бъдат защитени от закона, а в сътрудничество със собственици, инвеститори и институции да намери работещи механизми за ефективното опазване на ценностите. Съхранението на ценностите от новото ни архитектурно наследство ще осигури многослойност на съвременните български градове и ще опази тяхното многообразие — задължителна предпоставка за икономическото им, социално и културно развитие.
Обекти
Oбектите, предложени за защита като културно наследство, поетапно се качват в прилежащата им секция.
Статутът “недвижима културна ценност” у нас обичайно се свързва със сложни процедури за съгласуване на строително-ремонтни дейности и други административни утежнения. С осъвременяването на институциите и общините, както и с увеличаването на възможностите, които дава европейското финансиране обаче, този статут може да носи и все повече ползи и възможности за развитие.