Publications

Как пишем за архитектура?

НАН счита проучването за неделима част от проектната намеса и работи върху публикации, които анализират сложния контекст, в който съществува архитектурата днес.

Книга 01

ТОТАЛПРОЕКТ. Неудобната архитектурна модерност

Kнигата “ТОТАЛПРОЕКТ” разказва България и света след Втората световна война през архитектурата. Тя събира дългогодишни проучвания и анализи, част от които бяха показани в изложбата “ТОТАЛПРОЕКТ – Непознатата архитектурна модерност”, провела се между 29 юни и 22 август 2022 г. в Регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала”, София.

Тази книга е написана с ясното съзнание, че една епоха е в състояние да проумее постиженията и провалите на друга, по-ранна епоха, при натрупване не само на времева дистанция, но и на достатъчно познание. Колкото по-сложно, многопластово и комплексно е това познание – толкова по-добре.

Очаквайте.

Publications

Благо или бреме? Колко тежи културното наследство върху раменете и ума на един съвременен архитект, инвеститор, управник? И възможен ли е в България сър Дейвид Чипърфийлд, носителят на „Прицкер“ за 2023 г.? Засега като че ли не, предвид развитието на казуса с русенското летище в Щръклево.

Read the whole article.

„Когато правиш парламент, всеки малък детайл има политическо значение“, казва британският архитект Норман Фостър, когато описва проекта си за Райхстага в Берлин. Всъщност оригиналният проект, с който през 1992 г. той печели конкурса за ново седалище на Бундестага на обединена Германия, е съвсем различен от добре познатия ни стъклен купол рампа, достъпен за широка публика.

Прочети цялата статия.

Изложбата “Стефка Георгиева 1923 – 2004”, която се откри на 26 юни във виенската галерия “Рингтурм” / “Ringturm”, е първа поне в 3 неща. Това е първата международна изложба, посветена на конкретен български архитект. Това е и първата международна изложба, посветена на конкретен български архитект – жена. А също и първата международна изложба, посветена на архитект от периода на социализма у нас.

Прочетете цялата статия.

Какво никой не попита главните архитекти на Москва и Белград при гостуването им в София

Есента обикновено е пълна с трескава социална активност, в резултат на която две поучителни архитектурни събития минаха относително незабелязано. През октомври в България последователно гостуваха главните архитекти на Москва и Белград Сергей Кузнецов и Милутин Фолич.

Прочети цялата статия.

На 9 септември 2021 г. неправителствената организация „Спаси София“, активни критици на Йорданка Фандъкова, алармираха, че Столичната община възнамерява „да съсипе“ емблематичния театър „София“ в парка „Заимов“ за 10 млн. лв., като замени варовика от фасадата с пресован ламинат (HPL). Сигналът беше илюстриран със сочен колаж, който показва характерната фасада на театъра, облепена с вестници, на фона на фойерверки и една усмихната Фандъкова под ръка със заместник-кмета по културата Мирослав Боршош.

Прочети цялата статия.

There is one famous photomontage of John Heartfield for a November 1933 issue of the Arbeiter-Illustrierte-Zeitung (AIZ). 

A courtroom in Leipzig. An enormous Georgi Dimitrov is looming over a small, hands-on-hips Göring, who is angrily spitting words at him. This montage addresses the Reichstag fire trial of which the Bulgarian, then a Comintern functionary and leader of the Bulgarian Communist party, was accused, but walked away acquitted and as a world famous anti-fascist hero.

Прочети цялата статия.

По съвместна инициатива на ИКОМОС – България, и ИКОМОС – Германия, в края на лятото в София се проведе експертна среща – форум за преосмисляне и преоценка на архитектурното и монументално наследство от социалистическия период. Идеята за подобна мащабна среща е в отговор на необходимостта от обективен и професионален поглед към темата на фона на емоционалните и силно поляризирани политически нагласи.

Прочети цялата статия.

Както често се случва с проблемите в сферата на архитектурното наследство, общественото недоволство най-силно си проличава в пространството на социалните медии. Този път мрежите гръмнаха срещу предвидения многомилионен ремонт на театър София в парк Заимов в столицата.

Проектът предвижда подобряване на енергоефективността на сградата по европроект. По-рано през седмицата Спаси София излязоха със становище, че той предвижда „…премахване на каменната облицовка от фасадата и заменянето и с HPL плоскости (high pressure laminate), което в буквален превод означава – високо пресован ламинат…“

Прочети цялата статия.

Още през пролетта на 2020 г. в Банско започва да се спекулира, че градът много скоро може да остане без автогара. Основното притеснение за местните тогава е вероятното отнемане на основна обществена функция за един курортен град. Тук следва обаче да се засегне и другата страна на проблема – загубата на значима сграда, притежаваща ценностни характеристики на следвоенната архитектура в България. Сградата на автогарата в Банско успешно е запазила своя автентичен дух както в екстериор, така и в интериор. Разрушаването и би било огромна загуба за културното наследство от най-новата ни история и.

Прочети цялата статия.

Един дипломен проект към катедра „История и теория на архитектурата“ се опитва да ни убеди в архитектурните качества на един утопичен жилищен комплекс от 70-те и 80-те години на ХХ век и защо е важно неговото запазване и третиране като културна ценност. Виктория Димитрова се дипломира през миналия семестър и избира за обект на своята финална разработка един от най-интересните и най-противоречиви жилищни комплекси в столицата. Как трябва днес като архитекти да третираме най-опасния столичен квартал от 90-те?

Прочетете цялата статия.

При скорошно посещение във Варна, екипът ни забеляза, че върху сградата на хотел „Черно море“ в града са започнали строително-монтажни дейности. Множеството табели, поставени около обекта, дават информация на минувачите за бъдещия ѝ облик. Хотел „Черно море“ във Варна е едно от най-емблематичните модернистични здания в морската столица и е изградена през 60-те и 70-те години на ХХ в. Днес тя играе ролята на многоетажна пунктова сграда, която формира началото на двете главни алеи в центъра на града.

Прочети цялата статия.

Тези дни множество медии и други независими източници съобщиха за събарянето на емблематичното за Велико Търново кино „Полтава”.  Тази новина предизвика носталгични спомени във великотърновци и породи множество негативни коментари във връзка с това как опазваме ценните за обществото и архитектурната история сгради без статут на недвижима културна ценност.

Прочети цялата статия.

Летище Русе е предоставено за безвъзмездно ползване за срок от 10 години на българската компания „Еърпорт Русе“ с решение на Общинския съвет на града по-рано тази седмица. Концесията е отдадена без търг или конкурс, а развоят на тези събития протича в кратките срокове между 19-ти и 24-ти януари. Именно тези обстоятелства събуждат съмнения в забързаните събития около обекта, който бе гласуван за недвижима културна ценност с категория „национално значение“ в края на миналата година. За случая сигнализира българската секция на Docomomo International – Международната неправителствена организация за опазване на обекти на Модерното движение.

Прочети цялата статия.

Миналия месец бе дадено началото за конкурса за централна градска част на Добрич. Тъй като все още архитектурните конкурси у нас са рядкост, това предизвика голям интерес в професионалните кръгове. Центърът на Добрич обаче е едно забележително място – в него са събрани пластове хилядолетна история, а най-изразеният от тях се състои именно от архитектура от XX в. Разходка из мащабния център, построен за Дипломатическия корпус през 80-те години ни показва кои са неговите ценности, какво му липсва и каква е целта на конкурса.

Прочети цялата статия.

Можете ли да си представите София без Националния дворец на културата? Монументалният архитектурно-градоустройствен ансамбъл се е превърнал в неразделна част от столицата. Като сцена на председателството на Европейския съюз тази година, пространствата му станаха обект на повишено медийно внимание. Ремонтите със съмнително качество и преди всичко премахването на монумента „1300 години България“ провокираха различни мнения у почти всеки един в българското общество.

Прочети цялата статия.

В края на миналата година многофункционалната спортна зала „Фестивална“ отвори врати с ново име и обновена база. Наскоро в една от социалните мрежи бяха публикувани снимки от новото фасадно решение, което не е съгласувано с оригиналната архитектурна идея на сградата. Тя обаче не бива да бъде подценявана. Като един от малкото отявлени примери на брутализма у нас, залата представлява синтез между функция, конструкция и облик – рядко срещано явление в архитектурната практика.

Прочети цялата статия.

Какъв по-хубав момент за предприемане на архитектурна разходка в наближаващия дълъг уикенд по повод Деня на независимостта на България? От доста време ми се искаше да ви разкажа за едно интересно кътче у нас, а именно Смолян – там, където архитектурата на късния модернизъм се слива с ландшафта на Родопите.

Прочети цялата статия.

Атмосферата и архитектурния облик на град Русе са резултат от съвкупност от архитектурни пластове – пищни сгради в стила на сецесиона в централната част, модернистични къщи от ранния ХХ век, по-високи блокчета, които уплътняват градската тъкан от следвоенния период до наши дни. На този фон Крайбрежният булевард е глътка спокойствие в активния градски силует, където няколко широки равнини контактуват една с друга – кея, тихия Дунав и румънските гори отвъд. 

Прочети цялата статия.

Свържете се с нас

Искате да работим заедно за съхранено наследство и качествена градска среда?