Проучването откроява значими образци на българската архитектура, построени в Пловдив след Втората световна война. То едновременно съставя общата картина на следвоенното архитектурно наследство на града и подрежда обектите по степен на важност и риск.

Настоящото проучване стъпва на опита, натрупан в работата по същата тема в град София и е част от териториалната програма на НИНКН за 2022 г. В Пловдив – втория по големина град в страната, както и в столицата, основното предизвикателство пред оценката на архитектурата на следвоенната епоха е множеството от обекти, които досега не са били обект на систематизиран подход за проучване и анализ. Тук един подробен списък подрежда йерархично 92 различни по вид и териториален обхват обекти, определяйки тяхната ценност и риск, съответно последователната спешност за тяхната защита като културно наследство. Така се формират следните топ 5 на единичните и груповите обекти в града от периода: 

ЕНКЦ (Единични недвижими културни ценности):

1. Народна библиотека „Иван Вазов“
2. Дом на науката и техниката
3. Братска могила
4. Партиен дом с концертна зала
5. Младежки дом и общински съвет

ГНКЦ (Групови недвижими културни ценности):

1. Международен панаир Пловдив
2. Жилищен комплекс „Тракия“
3. Младежки хълм (ландшафтни и урбанистични намеси)
4. Бунарджика (ландшафтни и урбанистични намеси)
5. Парк „Отдих и култура“