Курсът е естествено следствие и продължение на двете свързани дисертации на Анета Василева и Емилия Кълева, защитени през 2017 г., които комбинират теоретико-историческо познание с такова в сферата на опазването и с основна задача опознаване, разбиране и защита на следвоенния архитектурен слой у нас. От своя страна лекциите дават комплексно знание за историята на българската архитектура между 1944 г. и 1989 г. (периодът на българския социализъм), проследяват преходния период от последното десетилетие на ХХ век и анализират постсоциалистическото отношение към тези архитектурни следи. 

В лекциите последователно се разглеждат световния архитектурен контекст и българската архитектурна култура през втората половина на ХХ в., анализират се основните събития, проекти и реализации в българската архитектура тогава, извеждат се проблеми и насоки за опазване на българското архитектурно наследство от периода. Курсът има вече над 250 завършили студенти и намира своето продължение в множество практики, проучвания и дипломни проекти.