#bgsocarch game
February 3, 2024
The architecture of the town of Loznitsa
February 3, 2024
Изложба

TOTALPROJECT. The unknown architectural modernity

Локация

РЦСИ Топлоцентрала, София

Период

29.06-22.08.2022

Куратори

Анета Василева
Емилия Кълева

Какво е общото между архитектурата на град Лозница, Зона Б5, Художествената галерия и исторически музей в Казанлък, детска градина “Лозичка” в софийския квартал Лозенец, летището в Русе и пешеходната зона на Шумен? 

Всички те показват различните перспективи към следвоенната модерна архитектура у нас като част от изложбата “ТОТАЛПРОЕКТ. Непознатата архитектурна модерност” в РЦСИ “Топлоцентрала”, София.

Основна тема на изложбата е все още силно непознатата архитектура на България след Втората световна война, реконцептуализирана в контекста на тоталното изкуство на следвоенната епоха и развитието на модерността. Чрез шест различни като функция, типология и местоположение обекти в България, проектът сглобява идеалния град на следвоенната архитектурна модерност у нас и проследява българския вариант на следвоенния Gesamtkunstwerk – свързаността на всички нива на архитектурния продукт от градоустройство през пространство и конструкция до детайл и цялостен дизайн. 

Изложбата бе съпътствана от 6 специални вечери-дискусии, посветени на обектите в изложбата. Тя привлече близо 5000 посетители и бе реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата по повод 15-годишнината от приемането на България в Европейския съюз. ТОТАЛПРОЕКТ е проект с продължение, посветен на необходимостта от оценка и развитие на споделеното ни европейско архитектурно наследство, който цели да покаже още една от възможните перспективи към европейската архитектура на ХХ век.

 

Екип: Никола Янев, Виктория Димитрова, Ива Хасъмска, Теодора Маданска, Зекие Емин, Лиляна Тодорова, Даяна Николова, Георги Мърхов. Мустафа Хайрулов, Йордан Йорданов, Гергана Илиева, Ваня Димитрова, Иво Димитров

Партньори: Регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала”, София, Министерство на културата, ЦНИП-УАСГ, БНК на ИКОМОС, ДОКОМОМО България, ОП Софияплан, КАБ, САБ, Столична община, райони Възраждане, Лозенец, Изгрев, Община Русе, Община Лозница, Община Шумен, Художествена галерия и исторически музей, гр. Казанлък, комуникационна агенция Imp-Act

Обекти от изложбата:

Аерогара Русе

60-те години на миналия век поставят началото на възхода на българската гражданска авиация, което води до увеличаване броя на новопостроените регионални аерогари. Най-забележителната от тях е приемната сграда на Летище “Русе”.

Създадена в периода 1972–1976 г. по проект на местния архитект Йордан Бояджиев, тази легнала модернистична кутия се отличава с безкомпромисно внимание към архитектурния детайл, както в екстериора, така и в интериора, с изключително ниво на синтез на архитектурата с монументалните и декоративните изкуства и със смели, но добре обмислени и прецизно изпълнени конструктивни решения.

Интерпретациите на тема “полет” са закодирани във всички нива на архитектура и дизайн на летището. Oт градоустройственото решение до отделните мебели – абстрактните образи на самолети и птици с разперени криле се преплитат в пространства, създаващи усещане за лекота, издигане и безтегловност, за да подготвят пътниците за техния полет.

Град Лозница

Как едно ориенталско село се превръща в журнален модернистичен град? Модернизацията на селата е един от най-отчетливите признаци на 20-ти век. Тя се случва масово и променя из основи живота на населението. Град Лозница, Разградско, е пример за още по-силна метаморфоза – от обикновено село, той се превръща в отчетлив пример за модернизация с качествена архитектурна среда. Арх. Стойко Дончев работи със замах – от основната градоустройствена концепция, която оформя центъра на града с три основни функционални зони до най-малките детайли в сградите и пространствата около тях – цветни мондреанови витражи, бетонни решетки с геометрични форми, дърворезби, настилки и облицовки… Всички те са взаимосвързани и умело повторени във всички сгради и пространства, но с малки и логични промени, които им придават собствен характер. 

Това, което прави Лозница толкова интересна, че тя сама по себе си е една малка модернистична утопия, създадена от творческите подбуди на един единствен архитект. 

Детска градина Лозичка

След края на Втората световна война в България започва ударна модернизация. Масовото строене на учебни заведения и детски градини в самостоятелни сгради е част от този процес. От този период на развитие на детските градини е и 192 ДГ „Лозичка“ в квартал „Лозенец“.

Завършена е през 1952 г. по проект на арх. Лиляна Босева и представлява компактен симетричен обем-павилион. Оста на симетрия е ясно проследима още от входа на имота, през богато озеленения двор до симетрично организираните пространства в обема на сградата. Симетрично са разположени по две тераси на двете нива на сградата, непосредствено свързани с големия двор. Така се осигурява достъп на 4-те детски групи до външните пространства

Интерпретацията на архитектурни елементи от българското Възраждане е видима, както в планирането на терасите, така и в детайлите и използваните материали – дърво и фугирана каменна зидария.

Галерия и исторически музей Казанлък

Художествената галерия, наричана „Белокаменната красавица на Казанлък“ заради ослепителната си фасада от варовик, отваря врати през 1981 г. Сградата е урок по използване на естествени материали и създаване на пространства, които по нищо не отстъпват на най-смелите примери от този период, както в Европа, така и по света.

Каменната фасада прикрива изненадата, която посетителите откриват вътре. Истински впечатляващо е интериорното пространство – отворено, широко и изненадващо. В средата на сградата има атриум, който е „потопен“ с полуниво от входа, а около него стълбища оформят спираловидна ходова линия, водеща посетителите нагоре. Всяко полуниво води към изложбена зала, а динамично решените пространства създават пресечени визуални връзки. Спираловидното движение приключва със стълба-рампа с широки и ниски стъпала, която бавно отпраща посетителите. Ходовата линия превръща сградата в тотално произведение на изкуството – от масивната дървена входна врата до полихромно решените каменни настилки.

ЖК Зона Б5

Зона Б5 е амбициозен проект за модернистичен жилищен квартал за 17 000 души, замислен като еталон на жилищното строителство на епохата. За разлика от монотонните панелни комплекси, в Зоната архитектурният колектив проектира живописни междублокови пространства и разнообразни обществени сгради. Така през 80-те години високите блокове на кварталът-витрина заменят амортизирания сграден фонд от едно- и двуетажни къщи на Димитровския район на София.

Само четири години след завършването му, настъпват промените през 1989 г. и през 90-те, по време на Прехода, кварталът се гетоизира до нечувана крайност. По стените на модернистичната утопия започват да се появяват първите графити в България. Зоната се превръща в притегателна точка за самоуките и екстравагантни хора на изкуството, без чийто принос София нямаше да присъства на много сцени за съвременно изкуство. Зона Б-5 доказва как архитектурата влияе не само върху средата, но и върху живота, поведението и развитието на хората. Един модерен, готически сай-фай квартал.

Пешеходни зони Шумен

“…При разработването на проекта, усилията на авторския колектив бяха насочени преди всичко към създаването на спокойни пространства за отдих и социални контакти. При това основна цел беше да се запази човешкият мащаб на исторически оформилия се център на града..” – споделят през 80-те години архитектите Добрил Добрев и Иво Петров.

Много преди “15-минутните” градове “за хората” да бъдат популярни, двама архитекти, родени далеч от Копенхаген, поставят автомобилите на второ място и задават двойно повече пешеходни пространства. Те запазват човешкия мащаб, залагат богато озеленяване и умело решават градския дизайн. Терасирането, нарушаващо монотонността на дългия булевард прави Шумен единствения град в България с “център на три нива”.

Проектът се явява предпоставка за развитието на пешеходната инфраструктура, която обслужва голяма част от ключовите места в града, включително паметника “Създатели на Българската държава”.

В медиите:

На 29 юни 2022 г. в софийското арт пространство “Топлоцентрала” бе открита архитектурната изложба “ТОТАЛПРОЕКТ. Непознатата архитектурна модерност”. Уникалната по рода си изложба разказва 6 истории на сгради и пространства в България, а откриването събра близо 400 души. 

Прочети цялата статия.

Деца играят в двора на детската си градина. Започва да ръми и учителката ги събира. Изкачват стълбите към просторната тераса и сядат там да довършат играта си на сухо, без да се прибират. Пролуките в дървения парапет на терасата са изрязани във формата на момиченца. През тях се вижда мократа зеленина. Едно дете ожаднява и влиза вътре.

Прочети цялата статия.

Там, където за мнозина има просто сграда, за арх. Анета Василева има тонове история. Тя преподава в УАСГ, основателка е на платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА, а сега развива фондация “Ново архитектурно наследство”, чието първо събитие е изложбата “Тоталпроект: Непознатата архитектурна модерност.” в Регионалния център за съвременни изкуства “Топлоцентрала” в София.

Прочети цялата статия.

A new exhibition in Sofia is taking a closer look at six examples of post-war architecture in Bulgaria, from a kindergarten to a planned neighborhood and an airport, with the hope of providing answers and maybe, a whole new perspective. 

If you haven’t heard of post war architecture Bulgaria, you’re probably not alone. Bulgaria’s contributions in this area are still an obscure part of the Eastern Europe architecture of the 20th century. This legacy is largely overlooked also by Bulgarians themselves.

Прочети цялата статия.

В края на юни беше открита изложбата “Тоталпроект” на НАН (фондация “Ново архитектурно наследство”) с подкрепата на Топлоцентрала и куратори арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева. Високата посещаемост и реакциите, които предизвика, показаха, че това е голямо събитие не само за нашата архитектурна гилдия, но и за цялата общност, която ежедневно е в пряк досег със застроената среда.

Прочети цялата статия.

Изложба “Тоталпроект”, посветена на непознатата модерна архитектура у нас, може да бъде видяна от 29 юни до 21 август 2022 г. в Белия куб на РЦСИ Топлоцентрала.

Виж целия репортаж.

Какво е общото между архитектурата на град Лозница, Зона Б5, Художествената галерия и исторически музей в Казанлък, детска градина “Лозичка” в софийския квартал Лозенец, летището в Русе и пешеходната зона на Шумен?

Всички те показват различни перспективи към следвоенната модерна архитектура у нас и са обекти в изложбата “ТОТАЛПРОЕКТ”, която може да бъде видяна от 29.06 до 21.08.2022 г. в галерия “Бял куб” в най-ново мултифункционално арт пространство на София.

Слушай цялото интервю.

Ново архитектурно наследство

Разгледайте
други събития