За нас - НАН

Ново Архитектурно Наследство (НАН) е инициатива за идентифициране, съхраняване, развитие и популяризиране на най-отличителни архитектурни обекти в новата ни история. Съхранението на ценностите от новото ни архитектурно наследство ще осигури многослойност на съвременните български градове и ще опази тяхното многообразие - задължителна предпоставка за икономическото им, социално и културно развитие.

Анета Василева

е архитектурен историк, критик и публицист. Тя е доктор по история и теория на архитектурата, специализира в областта на следвоенната архитектура и опазването на архитектурното наследство и преподава в катедра “История и теория на архитектурата” на УАСГ – София.

Анета е участвала в международния проект ATRIUM (Архитектурата на тоталитарните режими на ХХ век в управлението на градовете), в транс европейското изследване “Конкурсната култура в Европа” и в Плана за опазване и управление на Бузлуджа, финансиран от фондация “Гети”.

Анета е член на ИКОМОС България и ДОКОМОМО България, както и на Международния научен комитет за Образование и обучение на DOCOMOMO International. Тя е съосновател на група WhAT (мултидисциплинарна платформа, посветена на съвременната архитектурна критика) и на ГРАДОСКОП (съвместна практика, фокусирана върху преоткриването на градски пространства).

Даяна Николова

е архитект с опит в областта на пространственото и стратегическо планиране и интерес в сферата на наследството от ново и най-ново време. Завършва архитектура в УАСГ през 2012 г. в катедра Сградостроителство (сега Технология на архитектурата), а през 2016 г. и магистърската програма по Архитектурна теория и критика. През 2018 г. е част от академията за културен мениджмънт на Гьоте институт и НБУ.

Даяна е част от екипа на общинското предприятие Софияплан и съосновател в Сдружение за градски политики (генератор на идеи, стратегии и политики за подобряване на средата в града).

Емилия Кълева

е архитект с фокус в областта на културното наследство. Специализира в ИКРОМ (Международен център за консервация и реставрация), докторската ѝ степен е посветена на опазването на българското следвоенно архитектурно наследство, преподава в катедра “История и теория на архитектурата” на УАСГ – София.

Емилия е ръководител на българския екип в международния проект ATRIUM (Архитектурата на тоталитарните режими на ХХ век в управлението на градовете), в резултат на който е създаден културен маршрут на Съвета на Европа със същото име (atriumroute.eu). Тя е член на екипа на Плана за опазване и управление на Бузлуджа, финансиран от фондация “Гети”.

Емилия е експерт на ИКОМОС за световно наследство, член на Научния комитет на ИКОМОС за наследството на ХХ век (ISC20C) и член на ДОКОМОМО България.

Сътрудници

Виктория Димитрова има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Дипломният ѝ проект е посветен на адаптивното осъвременяване на занемарения социалистически жилищен квартал Зона Б5 в София и е отличен със стипендия на името на проф. Пейо Бербенлиев. Виктория има силен интерес към дисонантното наследство и българската социалистическа архитектура. Участвала е и в транс европейското изследване “Конкурсната култура в Европа”.

Ива Хасъмска има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Дипломната ѝ работа за адаптация на комунистическия трудов лагер – Слънчев бряг край град Ловеч е мотивирана от силния интерес на Ива към историята и архитектурата от втората половина на XX век. Проектът ѝ е отличен на първо място в конкурса за дипломни проекти на ИКОМОС – България, номиниран е за сребърен медал на РИБА и за наградата YTAA – EU Mies Award.

Зекие Емин се дипломира към катедра “История и теория на архитектурата” като интересът и към наследството се поражда още в първите години на следването и. Архитектурата на модернизма и взаимовръзката между архитектура, политика, общество и култура, особено през ХХ век представляват основен интерес за нея. Вярва, че разбирането и опазването на архитектурното наследство се случва чрез диалог с обществото, затова разсъждава и пише за архитектура вече четири години. Участвала е в транс европейското изследване “Конкурсната култура в Европа” и в изследователски проект “Архитектурата на България след Втората световна война” към ЦНИП – УАСГ, който обхваща над 1100 обекта от цялата страна.

Георги Мърхов има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Неговият дипломен проект на тема “Център за противоречивото наследство” изследва мястото на премахнатия монумент 1300 години България пред НДК и предлага пространство за разрешаване на дисонантната колективна памет. Проектът е отличен със стипендия на името на проф. Пейо Бербенлиев. Георги има изявен интерес към архитектурата на България от втората половина на XX-ти век и е автор на архитектурни публикации.

Никола Янев е председател на ДОКОМОМО България. Той е завършил магистър по архитектура в университета в Шефилд, в Обединеното Кралство. Работи в сферата на опазване и преизползване на културно наследство в Англия. Следва семестър по обмен в ТУ Делфт, Нидерландия в катедра Архитектура и културно наследство под ръководството на основателите на DOCOMOMO International. Магистърската му дисертация разглежда дисонантното културно наследство в България чрез многопластов прочит, а с магистърския си дизайн проект печели първа награда от The Society for the Protection of Ancient Buildings за умело преизползване на сграда културна ценност с нова функция. Обича тихата и смирена архитектура, която позволява нови преживявания между хора и пространство и която отговаря умело на своя контекст.

Теодора Маданска има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство, като получава 2 номинации за президентските медали на РИБА за периода на обучението си. Дипломният ѝ проект се фокусира върху противоречивото наследство на архитектурата на властта и изследва подробно системата от партийно-правителствени резиденции на територията на страната. Участва в изследователски проект “Архитектурата на България след Втората световна война” към ЦНИП – УАСГ.

Лиляна Тодорова е дипломиран архитект към катедра „История и теория на архитектурата“. Посвещава дипломната си работа на темата „Развитие на селските региони в България“, като въпросът за тяхната съвременна дефиниция и потенциал е един от главните и интереси. Участва в международни работилници, свързани с опазване на архитектурното наследство в Малта, Италия и България.

Съосновател на архитектурно студио AnyColor. В практиката си се мотивира от мисълта, че архитектурата може да бъде инструмент за социална промяна.

Мустафа Хайрулов има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Дипломира се към катедра „История и теория на архитектурата“ с дипломен проект, в който разработва стратегия за ревитализация на социалистическия курортен комплекс „Бели брези“ в община Ардино. Участва в теренни и концептуални проучвания насочени към опазването на архитектурното и културно наследство у нас.

Йордан Йорданов има магистърска степен по архитектура със специализация в областта на опазването на архитектурното наследство. Интересува се от фотография и за него създаването на перфектният кадър на един сграда, е не по-лесна задача отколкото проектирането ѝ.