Изследването е част от научно-изследователски проект, разработен през Центъра за научни изследвания и проектиране към УАСГ в партньорство с Българския национален комитет на ИКОМОС. Проектът разширява инициативата “Ново архитектурно наследство”, за да обхване тя територията на цялата страна.

Проектът стартира със събиране на архивна и актуална информация, чрез обхождане на обекти на място и съставяне на максимално подробна база данни за оригиналното и актуално състояние на всеки обект. Направено е проучване по литературни източници, архиви и огледи на място на близо 1100 обекта. Събраните данни са изключително разнообразни – архивни и актуални снимки, архивни чертежи, информация/биографии на авторите, устни сведения като за повечето обекти това представлява първа стъпка в създаването на нещо като тяхно индивидуално архитектурно “досие”. 

Целта на проекта е да документира българската архитектура, строена след Втората световна война, да определи този архитектурен слой като обект на културното наследство, да очертае неговия културно-исторически потенциал и да предложи конкретни стъпки за юридическа защита на ценни образци в различни български градове.

Откритията и изводите от този проект, както и проектът “Новото архитектурно наследство на София” до голяма степен определят посоките за развитие на НАН като инициатива.